Искате ли да научите повече за Европейския съюз и да участвате в дискусия за бъдещето му?
Наръчник за прилагането на критериите за обичайно пребиваване в областта на социалната сигурност публикува ЕК
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ, София, 13 януари 2013 г.
Европейската комисия публикува практически наръчник за критериите за обичайно пребиваване, който да подпомогне държавите членки в прилагането на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност за европейските граждани, които са се преместили в друга държава членка.
Новият наръчник дава повече яснота за критериите на ЕС за обичайно пребиваване ище се използва, за да се установи коя държава членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социално-осигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в други държави членки.
Комисарят в областта на заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор заяви:„В законодателството на ЕС са предвидени ясни защитни механизми, които не позволяват на граждани на дадена държава членка да злоупотребяват със системите за социална сигурност при установяване в друга европейска държава. С помощта на този наръчник компетентните органи на държавите членки ще могат по-лесно да прилагат на практика защитните механизми във връзка с критериите за обичайно пребиваване. Наръчникът е част от продължаващите действия на Комисията, чиято цел е да се улесни свободното движение на хора в целия ЕС.“
В изготвения съвместно с държавите членки наръчник се изясняват понятията „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и „престой“. Съгласно правото на ЕС може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социално-осигурителните схеми, отпускани по местожителство.
Заетите и самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните (напр. пенсионери, студенти) — в държавата членка по обичайно пребиваване. Определянето на държавата членка по обичайно пребиваване на лицата е важно и по отношение на лицата, които работят в повече от една държава членка.
Наръчникът предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване — например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност.
Например, ако гражданин на Обединеното кралство се пенсионира в Португалия и прекарва по-голямата част от времето си там, мястото му на обичайно пребиваване става Португалия, независимо дали все още притежава жилище в Обединеното кралство и поддържа културни и икономически връзки с родината си.
Контекст
Новият наръчник е част от по-подробно ръководство, което има за цел да помогне на институциите, работодателите и гражданите, когато се налага да решат законодателството на коя държава е приложимо за дадена ситуация. В ръководството се изясняват също така правилата, които се прилагат за командированите работници и за хората, работещи в две или повече държави членки, включително правилата, приложими по отношение на транспортните работници, и по-специално на пилотите и кабинните екипажи.
Последвайте ни 
