ЕВРОПА ДИРЕКТНО БУРГАС

След постигнатото на 28 април споразумение с България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, Европейската комисия представи днес предложението си за подкрепа на стойност 100 милиона евро на представители всички държави членки. Тази сума, ще бъде насочена към земеделските стопани, произвеждащи зърнени култури и маслодайни семена в тези пет държави членки на първа линия. Сумата трябва да помогне на посочените държавите членки, граничещи с Украйна, да компенсират частично проблемите, произтичащи от вноса на някои селскостопански продукти от Украйна. Успоредно с това тези страни поеха ангажимент да отменят едностранните си мерки относно пшеницата, царевицата, рапицата и слънчогледовото семе и всички други продукти с произход от Украйна.

Това са част от заключенията на публикувания вчера доклад за резултатите от програмирането на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г.

За целта през този период политиката на сближаване ще мобилизира инвестиции с общ размер от 545 милиарда евро, от които 378 милиарда евро се финансират от ЕС. Тези инвестиции ще насърчат трайното намаляване на социално-икономическите различия, териториалното сближаване, европейския социален модел, цифровизирането и плавния и справедлив екологичен преход.

Повече информация ще намерите в документа тук.

o Изкуственият интелект е от решаващо значение за бъдещата конкурентоспособност на икономиката

o Европейският съюз е изправен пред риска да изостане в настоящата ключова технологична надпревара

o Одиторите ще направят оценка на планираните от ЕС действия за насърчаване на развитието на изкуствения интелект

Европейската сметна палата (ЕСП) започва проверка на действията на ЕС за подкрепа на развитието на изкуствения интелект (ИИ). Одиторите ще разгледат дали плановете и финансовите мерки на Европейската комисия допринасят ефективно за позиционирането на Европа като световен лидер в областта на ИИ. ИИ играе водеща роля за цифровия преход, промишлената политика и стратегическата автономност на ЕС. Цифровата революция е в ход, но Европа все още изостава по отношение на ключови аспекти, като например предоставянето на финансиране. В ЕС инвестираните в ИИ средства се оценяват на половината от размера на съответните инвестиции в тази област в САЩ.

През 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (ППС*), варира между 59 на сто от средното равнище за Европейския съюз в България и 261 на сто в Люксембург. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани на сайта на Националния статистически институт. Данните показват значителни разлики между страните членки на ЕС по отношение на БВП на глава от населението - показател, използван за измерване на икономическата активност. През 2022 г. Люксембург и Ирландия регистрират най-високи нива на БВП на глава от населението, изразени в ППС, съответно със 161 на сто и 134 на сто спрямо средното ниво за Евросъюза. След тях се нареждат Дания (36 на сто над средното за ЕС), Нидерландия (30 на сто), Австрия (25 на сто), Белгия (21 на сто), Швеция (19 на сто) и Германия (17 на сто). Противно на тях, страните от ЕС с най-ниски нива на БВП на глава от населението, изразен в ППС, през миналата година са били България (41 на сто под средното ниво за ЕС), Словакия (33 на сто) и Гърция (32 на сто).